Капчица Вода

Погледни навън,
отвъд бурята в твоята душа,
където тихо е всичко,
почти като в пустиня.
И бедуинът сам
следва пясъчна следи.
Лунен лъч води го в нощта.
И бризът отвява капките роса.
Нюх за светлата вода,
а оттам в острова на мечтите.
Но няма и капчица вода.
Всичко пусто е навред.
A пред него само кули
Пясъчни замъци на надежда,
очакване и мечти.
И нима ти сам поел си
натам и дори отвъд?!
Следва пустота.
И без вода.
Нито капчица роса.
... а даже и сълза!
Мираж във нощта.
Близота далеч отвъд нощта.
И сънища безброй.
За плам, чувства и мечти.
Но нима това си ти?
Не така обмисляше го ти?
Нали?
Но защо боли?
Не искам това ли?
А дали?
И докога ще се залъгваш ти?
Съдник беше сам
на своята мечта.
Досрамя те от това,
Което сам си изкова.
И обрече го на нощта.