ИСК(Р)Ам

Тръгнах сам по своя път житейски,
И продължавам сам със своите грешки
Но искам друг да бъда аз, различен.
А не образ на всеки антипатичен
Кой може да промени ме?
Искам ти да си, моля, помогни ми
Нека бъдем заедно до сетния си час
Нека завиждат ни завинаги, да завиждат те на нас,
Можем да изберем си живота свой,
Пък бил и той не точно мой,
Но пък наш ще е, общ, докато луната лежи в небесата,
И удоволствие ще е за нас, и нека отнесе ни на крилата
На любовта ни наша, още непозната

И не ще спре нас ни земята, ни водата,
Да изпитаме тез чувства забранени,
Но от нази двама окрилени,
Огън избухнал в нас ще даде ни сила,
Да продължим напред с воля, която е отпила,
От вечната ни обич и закрила

За туй що ти желаеш да постигнеш
Ще се боря аз да можеш ти да стигнеш
До там и дори отвъд,
И не ще жаля ни плът, ни кръв,
Защото ти си в моето сърце
Не ще забравя аз веч твоето лице
ДА, ИСК(Р)АМ те до мен,
И не ми пука, нека казват плод е забранен,
В душата своя аз те нося
И не ще спра да искам те, дори да прося

Едничка за мене, ти от мене си желана
И ако не продължиме ние двама
То туй би било не само драма,
а същинска огнестрелна рана
Но пък бих могъл да те оставя
Щом това за теб е което правя
Една голяма грешка неразбрана
Но ще останеш ти за мене, веч ще бъдеш
Любовта от мене пожелана

Какво за мен си....

Какво за мен си питам се сега
Кой луната заслепява във нощта
Къде си ти безмерна моя
Защо бушува огън вътре в мен
Кажи ми как мога да те имам

Искам те сега. И не утре, нито вчера
Искам те сега. До мен да бъдеш
Искам те сега да засияеш
Искам част от теб да стана.
ИСКАМ ТЕ СЕГА!

Не поглеждай с укор на тез мои блянове безброй
Недей да отминаваш моята врата.
Не искам да съжаляваш за това.
Искам само едничка истина.
Искам да разбера
Дали си единствена жена...

И ще преживея аз тез дълги часове,
На укор, на надежда, на самота.
Но искам да остана до теб сега...
И знаем, че това би могло да мине.
И ще продължим с теб прекрасно
Да живеем във лъжа
Да живеем сякаш не е истина
Да живеем сякаш никога не сме...
Да живеем .... без любовта

Погледни през мене и кажи ми
Че не искаш да си с мене ти.
Ще те оставя аз свободна
Да живееш така както си ти решиш
Но няма да забравя какво съм с теб
Аз почувствал, и как го преживях
Ще те оставя аз да си живееш
Ще те оставя аз да продължиш

Тя и Той

Слушам те в нощта,

дишаш тихо и ангелски се ти усмихваш

докато сънуваш.

Леко надигат се гърдите ти

и поемаш въздух,

и продължаваш да ме вдъхновяваш.

Докосвам твоите коси,

с дланта си топла към теб посягам

да усетя нежно ти лице...

Потръпвам при дъха ти мил и топъл,

приканва ме към теб.

И уханието твое на малко бебе,

на пролетни цветя, ухание на ... любовта.

Заравям аз глава в нежна ти прегръдка,

косите твои мене галят...

Притискам се към тебе с тяло и душа.

НЕ, не искам да свършва аз нощта.

Сънят си твой е, но таз прекрасн гледка

не ще забравя или споделям ...

Докосни ме нежно докато спиш

в съзнанието ми ти проникни,

тъй дълбоко в мен си ти....

В съня си свой аз те чувам

дишаш тихо ти над мене,

галиш пак моите коси,

гледаш как се аз усмихвам.

Усмихваш се и ти,

защото знаеш,че само тебе

аз сънувам.

Докосваш ме с ръка и

тихо пак се сгушваш в мене,

от любовта ни ти окрилен,

заспиваш от спомена опиянен.