Guest house Grachenovi

A Firend's of mine shit....

Зайченцето Бяло - Леда Милева

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.




Ха-ха, обратно преди години... много, много години, а? Понякога в главата ми се завръщат неща, които иначе не бих си спомнил и с кански усилия. Но именно затова са ценни. Enjoy!

ИСК(Р)Ам

Тръгнах сам по своя път житейски,
И продължавам сам със своите грешки
Но искам друг да бъда аз, различен.
А не образ на всеки антипатичен
Кой може да промени ме?
Искам ти да си, моля, помогни ми
Нека бъдем заедно до сетния си час
Нека завиждат ни завинаги, да завиждат те на нас,
Можем да изберем си живота свой,
Пък бил и той не точно мой,
Но пък наш ще е, общ, докато луната лежи в небесата,
И удоволствие ще е за нас, и нека отнесе ни на крилата
На любовта ни наша, още непозната

И не ще спре нас ни земята, ни водата,
Да изпитаме тез чувства забранени,
Но от нази двама окрилени,
Огън избухнал в нас ще даде ни сила,
Да продължим напред с воля, която е отпила,
От вечната ни обич и закрила

За туй що ти желаеш да постигнеш
Ще се боря аз да можеш ти да стигнеш
До там и дори отвъд,
И не ще жаля ни плът, ни кръв,
Защото ти си в моето сърце
Не ще забравя аз веч твоето лице
ДА, ИСК(Р)АМ те до мен,
И не ми пука, нека казват плод е забранен,
В душата своя аз те нося
И не ще спра да искам те, дори да прося

Едничка за мене, ти от мене си желана
И ако не продължиме ние двама
То туй би било не само драма,
а същинска огнестрелна рана
Но пък бих могъл да те оставя
Щом това за теб е което правя
Една голяма грешка неразбрана
Но ще останеш ти за мене, веч ще бъдеш
Любовта от мене пожелана

Какво за мен си....

Какво за мен си питам се сега
Кой луната заслепява във нощта
Къде си ти безмерна моя
Защо бушува огън вътре в мен
Кажи ми как мога да те имам

Искам те сега. И не утре, нито вчера
Искам те сега. До мен да бъдеш
Искам те сега да засияеш
Искам част от теб да стана.
ИСКАМ ТЕ СЕГА!

Не поглеждай с укор на тез мои блянове безброй
Недей да отминаваш моята врата.
Не искам да съжаляваш за това.
Искам само едничка истина.
Искам да разбера
Дали си единствена жена...

И ще преживея аз тез дълги часове,
На укор, на надежда, на самота.
Но искам да остана до теб сега...
И знаем, че това би могло да мине.
И ще продължим с теб прекрасно
Да живеем във лъжа
Да живеем сякаш не е истина
Да живеем сякаш никога не сме...
Да живеем .... без любовта

Погледни през мене и кажи ми
Че не искаш да си с мене ти.
Ще те оставя аз свободна
Да живееш така както си ти решиш
Но няма да забравя какво съм с теб
Аз почувствал, и как го преживях
Ще те оставя аз да си живееш
Ще те оставя аз да продължиш

Тя и Той

Слушам те в нощта,

дишаш тихо и ангелски се ти усмихваш

докато сънуваш.

Леко надигат се гърдите ти

и поемаш въздух,

и продължаваш да ме вдъхновяваш.

Докосвам твоите коси,

с дланта си топла към теб посягам

да усетя нежно ти лице...

Потръпвам при дъха ти мил и топъл,

приканва ме към теб.

И уханието твое на малко бебе,

на пролетни цветя, ухание на ... любовта.

Заравям аз глава в нежна ти прегръдка,

косите твои мене галят...

Притискам се към тебе с тяло и душа.

НЕ, не искам да свършва аз нощта.

Сънят си твой е, но таз прекрасн гледка

не ще забравя или споделям ...

Докосни ме нежно докато спиш

в съзнанието ми ти проникни,

тъй дълбоко в мен си ти....

В съня си свой аз те чувам

дишаш тихо ти над мене,

галиш пак моите коси,

гледаш как се аз усмихвам.

Усмихваш се и ти,

защото знаеш,че само тебе

аз сънувам.

Докосваш ме с ръка и

тихо пак се сгушваш в мене,

от любовта ни ти окрилен,

заспиваш от спомена опиянен.

Теория за света и хората

Съществуват два подхода за обяснение на това как е устроен света. Единият е да се мисли, че светът е прекалено сложно устроен. Другият естествено е обратен – в него основна теза е, че светът е крайно обикновен и всичко в него е подложено на действието на обикновенни ( природни ) закони.
Без значение кой подход ще се приеме обаче е вярна следната теза. Ако приемем, че светът и хората са устроени, така че да се развиват и усъвършенстват заедно, то би било нормално това да става успоредно. Тук обаче е време да се поясни, че всъщност независмо от всичко светът се развива без да спира. Там няма почивка. И когато човек се развива със същото темпо, то тогава всичко е наред. Съществува хармония, човек е доволен, в крак с това, което се случва наоколо и най-вероятно – щастлив. Задължително условие е дадения човек и светът да се движат с една скорост, или по-точно човекът да се движи със скоростта, с която се движи и самия свят. Да обаче в живота се случват какви ли не неща. И това определено се отразява върху хората. Би могло да бъде върху отделен индивид или цели групи от хора. И тогава човек попада в криза, дупка или каквото там сам определя като застой. Да не забравяме обаче, че според допускането направено по-горе светът продължава да върви напред, да се развива. За по-просто доказване ще допуснем, че той продължава да се движи с една и съща скорост без да ускорява. Но дадения човек за един определен момент забавя хода на собственото си развитие или дори спира за даден период от време. Но не и светът. Наивно е дори да се допуска, че светът би забавил своя ход заради депресията, лошото настроение, или както там всеки нарича това свое състояние, един отделен човек. В мигът, който човек забавя , точно в този момент, същият този отделен индивид започва и да изоставя. Защото светът не познава почивка. Не и в своето развитие. Не и заради един отделен човек. И колкото по-дълго време човек се намира в състояние на летаргия, застой или криза, толкова повече изостава от света. Защото светът не спира да се движи. По своята пътека. И когато дойде моментът, в който човек се осъзнава, когато се оттърсва от това свое състояние, то тогава той е вече закъснял. Защото е на n разтояние от света. И ако иска да ходи редом до света отново, то този индивид ще трябва да се развива 2 пъти по-бързо от начина по-който се развивал преди кризата, лошия момент или както всеки предпочита да го нарича, и то за време равно на периода, през който е действала кризата. Това означава, че за да се върне на позицията , в която се е намирал този човек преди инфарктната точка Х, т.е. момента на начало на кризата, той ще трябва да се движи или развива поне 2 пъти по-бързо от преди. И то поне за период голям, колкото е продължила кризата.
Това е едно просто допускане. В реалността обаче отделните индивиди рядко имат способностите да се подлагат на такива големи натоварвания за такива периоди от време. С други думи, колкото по-дълго продължи кризата, толкова по-дълго ще трябва да се полагат двойни усилия за нейното преодоляване. Рядко обаче отделния човек желае да изчаква толкова време за да се върне на предишно състояние. По-скоро би искал да се развива. И затова иска да се върне на предишното си състояние възможно най-бързо. А това означава само едно – още по-тежко натоварване.
Разбира се съществуват и други опростяващи модела допускания. Например, че светът продължава да се развива със същата скорост като преди. Би било по-реалистично да се предположи, че той по-скоро ускорява постоянно своята скорост.
Автора на теорията не претендира да е открил нещо гениално. Или да е открил нещо изобщо. Дори не претендира да е обобщил известни на света факти. Най-вероятно някой гениален ( без това да е задължително) ум е направил това преди много, много години. Много преди автора дори да се замисли за това. Или дори да се е родил. Автора претендира единствено за напомнянето. Едничката цел на това изложение е обърне внимание на хората по Земята, че всеки има своите лоши моменти, но колкото по-скоро се възстанови , толкова по скоро има шанс да бъде щастлив отново. Бъдете щастливи !
Николай Николов

Край

Пуст Плаж.
Останки от мечти и надежди.
Почти заличени по пясъка следи.
Водещи към нищото.

Самотни дюни.
Обрасли с треви високи.
Но и те са жълти.
Отива си лятото.
А с него отминава и вярата.
В доброто. И в бъдещето.
Останали са само спомени.
По отминали дни и постъпки.
Образи бледи.
И ограда толкова тънка,
като че ли ще рухне всеки миг.
Граница на реалността.
Непрекрачвана от мисълта.
Само язви от рани дълбоки.
Страх. Страх от това,
което се случва за ъгъла.
И нито спомен от смелост и кураж.
Останали са другаде.

Капчица Вода

Погледни навън,
отвъд бурята в твоята душа,
където тихо е всичко,
почти като в пустиня.
И бедуинът сам
следва пясъчна следи.
Лунен лъч води го в нощта.
И бризът отвява капките роса.
Нюх за светлата вода,
а оттам в острова на мечтите.
Но няма и капчица вода.
Всичко пусто е навред.
A пред него само кули
Пясъчни замъци на надежда,
очакване и мечти.
И нима ти сам поел си
натам и дори отвъд?!
Следва пустота.
И без вода.
Нито капчица роса.
... а даже и сълза!
Мираж във нощта.
Близота далеч отвъд нощта.
И сънища безброй.
За плам, чувства и мечти.
Но нима това си ти?
Не така обмисляше го ти?
Нали?
Но защо боли?
Не искам това ли?
А дали?
И докога ще се залъгваш ти?
Съдник беше сам
на своята мечта.
Досрамя те от това,
Което сам си изкова.
И обрече го на нощта.

Idealnata jena

Otnovo vijdam te pred men.
Zavyrshena i cqla.
Idealnata jena.
I vse taka nedostejima.
Da te dokosna az ne moga.
Miraj pred men si.
Reka dylboka deli ni s teb.
Poroj ot chuvstva, mechti, lyji.
Dylbok e kolkoto sveta.
Qvqvash se v kapkata voda
po moeto lice.
Obsebvash synishta i strahove.
Nevyzmojna ljubov li e tova?
Zashto taka dalech e
vsichko mejdu men i teb?!
No skoro shte napusna az
tez zemi lyjovni.
I shte zaspq.
Topyl syn v tvoite rytse.
Otvyd noshta i realnostta.
I otnovo vijdam te pred men.
No da te dokosna az ne moga,
I se razkysvam az ot terzaniq i vyprosi.
Dali shte razberesh kakvo
bushuva vytre v men?
A dali e redno?
Usmihvash se pred mene ti.
I razkysvash moeto syrce.
Ronq sylzi az sega.
Vijdam svoqta mechta.
Idealnata jena.