Теория за света и хората

Съществуват два подхода за обяснение на това как е устроен света. Единият е да се мисли, че светът е прекалено сложно устроен. Другият естествено е обратен – в него основна теза е, че светът е крайно обикновен и всичко в него е подложено на действието на обикновенни ( природни ) закони.
Без значение кой подход ще се приеме обаче е вярна следната теза. Ако приемем, че светът и хората са устроени, така че да се развиват и усъвършенстват заедно, то би било нормално това да става успоредно. Тук обаче е време да се поясни, че всъщност независмо от всичко светът се развива без да спира. Там няма почивка. И когато човек се развива със същото темпо, то тогава всичко е наред. Съществува хармония, човек е доволен, в крак с това, което се случва наоколо и най-вероятно – щастлив. Задължително условие е дадения човек и светът да се движат с една скорост, или по-точно човекът да се движи със скоростта, с която се движи и самия свят. Да обаче в живота се случват какви ли не неща. И това определено се отразява върху хората. Би могло да бъде върху отделен индивид или цели групи от хора. И тогава човек попада в криза, дупка или каквото там сам определя като застой. Да не забравяме обаче, че според допускането направено по-горе светът продължава да върви напред, да се развива. За по-просто доказване ще допуснем, че той продължава да се движи с една и съща скорост без да ускорява. Но дадения човек за един определен момент забавя хода на собственото си развитие или дори спира за даден период от време. Но не и светът. Наивно е дори да се допуска, че светът би забавил своя ход заради депресията, лошото настроение, или както там всеки нарича това свое състояние, един отделен човек. В мигът, който човек забавя , точно в този момент, същият този отделен индивид започва и да изоставя. Защото светът не познава почивка. Не и в своето развитие. Не и заради един отделен човек. И колкото по-дълго време човек се намира в състояние на летаргия, застой или криза, толкова повече изостава от света. Защото светът не спира да се движи. По своята пътека. И когато дойде моментът, в който човек се осъзнава, когато се оттърсва от това свое състояние, то тогава той е вече закъснял. Защото е на n разтояние от света. И ако иска да ходи редом до света отново, то този индивид ще трябва да се развива 2 пъти по-бързо от начина по-който се развивал преди кризата, лошия момент или както всеки предпочита да го нарича, и то за време равно на периода, през който е действала кризата. Това означава, че за да се върне на позицията , в която се е намирал този човек преди инфарктната точка Х, т.е. момента на начало на кризата, той ще трябва да се движи или развива поне 2 пъти по-бързо от преди. И то поне за период голям, колкото е продължила кризата.
Това е едно просто допускане. В реалността обаче отделните индивиди рядко имат способностите да се подлагат на такива големи натоварвания за такива периоди от време. С други думи, колкото по-дълго продължи кризата, толкова по-дълго ще трябва да се полагат двойни усилия за нейното преодоляване. Рядко обаче отделния човек желае да изчаква толкова време за да се върне на предишно състояние. По-скоро би искал да се развива. И затова иска да се върне на предишното си състояние възможно най-бързо. А това означава само едно – още по-тежко натоварване.
Разбира се съществуват и други опростяващи модела допускания. Например, че светът продължава да се развива със същата скорост като преди. Би било по-реалистично да се предположи, че той по-скоро ускорява постоянно своята скорост.
Автора на теорията не претендира да е открил нещо гениално. Или да е открил нещо изобщо. Дори не претендира да е обобщил известни на света факти. Най-вероятно някой гениален ( без това да е задължително) ум е направил това преди много, много години. Много преди автора дори да се замисли за това. Или дори да се е родил. Автора претендира единствено за напомнянето. Едничката цел на това изложение е обърне внимание на хората по Земята, че всеки има своите лоши моменти, но колкото по-скоро се възстанови , толкова по скоро има шанс да бъде щастлив отново. Бъдете щастливи !
Николай Николов

Край

Пуст Плаж.
Останки от мечти и надежди.
Почти заличени по пясъка следи.
Водещи към нищото.

Самотни дюни.
Обрасли с треви високи.
Но и те са жълти.
Отива си лятото.
А с него отминава и вярата.
В доброто. И в бъдещето.
Останали са само спомени.
По отминали дни и постъпки.
Образи бледи.
И ограда толкова тънка,
като че ли ще рухне всеки миг.
Граница на реалността.
Непрекрачвана от мисълта.
Само язви от рани дълбоки.
Страх. Страх от това,
което се случва за ъгъла.
И нито спомен от смелост и кураж.
Останали са другаде.

Капчица Вода

Погледни навън,
отвъд бурята в твоята душа,
където тихо е всичко,
почти като в пустиня.
И бедуинът сам
следва пясъчна следи.
Лунен лъч води го в нощта.
И бризът отвява капките роса.
Нюх за светлата вода,
а оттам в острова на мечтите.
Но няма и капчица вода.
Всичко пусто е навред.
A пред него само кули
Пясъчни замъци на надежда,
очакване и мечти.
И нима ти сам поел си
натам и дори отвъд?!
Следва пустота.
И без вода.
Нито капчица роса.
... а даже и сълза!
Мираж във нощта.
Близота далеч отвъд нощта.
И сънища безброй.
За плам, чувства и мечти.
Но нима това си ти?
Не така обмисляше го ти?
Нали?
Но защо боли?
Не искам това ли?
А дали?
И докога ще се залъгваш ти?
Съдник беше сам
на своята мечта.
Досрамя те от това,
Което сам си изкова.
И обрече го на нощта.

Idealnata jena

Otnovo vijdam te pred men.
Zavyrshena i cqla.
Idealnata jena.
I vse taka nedostejima.
Da te dokosna az ne moga.
Miraj pred men si.
Reka dylboka deli ni s teb.
Poroj ot chuvstva, mechti, lyji.
Dylbok e kolkoto sveta.
Qvqvash se v kapkata voda
po moeto lice.
Obsebvash synishta i strahove.
Nevyzmojna ljubov li e tova?
Zashto taka dalech e
vsichko mejdu men i teb?!
No skoro shte napusna az
tez zemi lyjovni.
I shte zaspq.
Topyl syn v tvoite rytse.
Otvyd noshta i realnostta.
I otnovo vijdam te pred men.
No da te dokosna az ne moga,
I se razkysvam az ot terzaniq i vyprosi.
Dali shte razberesh kakvo
bushuva vytre v men?
A dali e redno?
Usmihvash se pred mene ti.
I razkysvash moeto syrce.
Ronq sylzi az sega.
Vijdam svoqta mechta.
Idealnata jena.