ИСК(Р)Ам

Тръгнах сам по своя път житейски,
И продължавам сам със своите грешки
Но искам друг да бъда аз, различен.
А не образ на всеки антипатичен
Кой може да промени ме?
Искам ти да си, моля, помогни ми
Нека бъдем заедно до сетния си час
Нека завиждат ни завинаги, да завиждат те на нас,
Можем да изберем си живота свой,
Пък бил и той не точно мой,
Но пък наш ще е, общ, докато луната лежи в небесата,
И удоволствие ще е за нас, и нека отнесе ни на крилата
На любовта ни наша, още непозната

И не ще спре нас ни земята, ни водата,
Да изпитаме тез чувства забранени,
Но от нази двама окрилени,
Огън избухнал в нас ще даде ни сила,
Да продължим напред с воля, която е отпила,
От вечната ни обич и закрила

За туй що ти желаеш да постигнеш
Ще се боря аз да можеш ти да стигнеш
До там и дори отвъд,
И не ще жаля ни плът, ни кръв,
Защото ти си в моето сърце
Не ще забравя аз веч твоето лице
ДА, ИСК(Р)АМ те до мен,
И не ми пука, нека казват плод е забранен,
В душата своя аз те нося
И не ще спра да искам те, дори да прося

Едничка за мене, ти от мене си желана
И ако не продължиме ние двама
То туй би било не само драма,
а същинска огнестрелна рана
Но пък бих могъл да те оставя
Щом това за теб е което правя
Една голяма грешка неразбрана
Но ще останеш ти за мене, веч ще бъдеш
Любовта от мене пожелана