Край

Пуст Плаж.
Останки от мечти и надежди.
Почти заличени по пясъка следи.
Водещи към нищото.

Самотни дюни.
Обрасли с треви високи.
Но и те са жълти.
Отива си лятото.
А с него отминава и вярата.
В доброто. И в бъдещето.
Останали са само спомени.
По отминали дни и постъпки.
Образи бледи.
И ограда толкова тънка,
като че ли ще рухне всеки миг.
Граница на реалността.
Непрекрачвана от мисълта.
Само язви от рани дълбоки.
Страх. Страх от това,
което се случва за ъгъла.
И нито спомен от смелост и кураж.
Останали са другаде.